Скритият хормон на стреса
Пролактинът, често засенчен от кортизола в дискусиите за стреса, се очертава като важен играч в начина, по който нашите тела и умове се справят с натиска. Традиционно признат за ролята си в лактацията, пролактинът действа и като хормон на стреса, влияещ върху емоционалната регулация и функционирането на имунната система. Когато се сблъскаме със стрес, независимо дали е емоционален смут, физическо напрежение или дори възпаление, телата ни реагират с повишаване на нивата на пролактин. Тази реакция е част от по-широка мрежа, включваща оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза (HPA), която регулира нашите реакции на стрес. Въпреки това, докато първоначалният скок на пролактин има за цел да ни помогне да се адаптираме, хроничното повишаване може да причини повече вреда, отколкото полза.
Един от най-тревожните ефекти от продължително високи нива на пролактин е хиперпролактинемия, състояние, което може да предизвика каскада от хормонални дисбаланси. Повишеният пролактин може да потисне допамин, невротрансмитерът, отговорен за наградата и удоволствието, което води до смущения в настроението като депресия и тревожност. Това потискане засяга и хипоталамуса, като пречи на репродуктивните хормони като гонадотропин-освобождаващ хормон (GnRH). При жените това може да причини нередовен менструален цикъл и безплодие, докато при мъжете може да доведе до намалени нива на тестостерон, умора и намалено либидо. По същество взаимодействието на пролактина с допамина и репродуктивните хормони създава ефект на хормонална вълна, който усилва въздействието на стреса както върху тялото, така и върху ума.
Въздействието на пролактина върху стреса се простира отвъд хормоналните смущения; също така засяга имунната система и възпалението. При остри стресови ситуации пролактинът действа като модулатор на имунния отговор, повишавайки способността на организма да се бори с потенциални заплахи. Въпреки това, когато стресът стане хроничен, повишеният пролактин допринася за системно възпаление, влошаване на състояния като автоимунни заболявания и дори играе роля в метаболитни синдроми. Тази възпалителна реакция е част от причината, поради която стресът може да ни накара да се чувстваме не само психически, но и физически изтощени. Връзката между пролактина и възпалението подчертава двойствената природа на хормона: защитен в краткосрочен план, но вреден, когато е постоянно повишен.
Връзката между пролактина и невропсихиатричните разстройства добавя още един слой сложност. Проучванията показват, че повишеният пролактин е свързан с по-висок риск от тревожност, депресия и дори психоза. Механизмът зад това изглежда включва влиянието на пролактина върху пътищата на серотонин и допамин, които са критични за регулирането на настроението. Като нарушават тези невротрансмитери, високите нива на пролактин могат да затруднят хората да обработват емоциите, да се справят със стреса и да поддържат положителна перспектива. Тази връзка може да обясни защо стресът често води до низходяща спирала на смущения в настроението и защо лечението на хиперпролактинемия понякога може да облекчи симптомите на депресия и тревожност.
Сънят или липсата на такъв е друг важен фактор, влияещ върху нивата на пролактин. Пролактинът естествено достига пикове по време на сън, играейки роля във възстановителните процеси. Хроничният стрес обаче често води до безсъние, създавайки порочен кръг: лошият сън повишава пролактина, което от своя страна изостря стреса и неговите симптоми. Справянето с този цикъл изисква цялостен подход, който включва техники за управление на стреса като внимателност, редовна физическа активност и осигуряване на адекватна хигиена на съня. Чрез прекъсване на този цикъл може да е възможно да се намалят нивата на пролактин и да се смекчат някои от предизвиканите от стреса хормонални дисбаланси.
Пролактинът е много повече от хормон за новите майки. Неговата сложна роля в отговора на стреса, регулирането на настроението, имунитета и възпалението го прави решаващ фактор за цялостното ни благосъстояние. Докато кортизолът продължава да бъде главният акт в дискусиите за управление на стреса, влиянието на пролактина е твърде значително, за да се игнорира. Разбирането как да управляваме нивата на пролактин може просто да е липсващата част от усилията ни да се справяме по-ефективно със стреса.
препратки:
Faron-Górecka, A., Latocha, K., Pabian, P., Kolasa, M., Sobczyk-Krupiarz, I., & Dziedzicka-Wasylewska, M. (2023). Участието на пролактин в разстройства, свързани със стреса. Международен журнал за изследване на околната среда и обществено здраве, 20(4), 3257.
